Обикновено между Любовта и Обичта поставят знак за равенство.Спо-
ред мен обаче става дума за различни неща. Любовта е стремеж да постиг-
неш пълнота,цялост.Тя продиктувана от недостиг и желае всичко без оста-
тък. Удовлетвори ли се тази воля за Всичкост обаче, Любовта на момента
се изпарява яко дим. Ето защо считам, че Любовта е в мига.Тя има Всичко-
то,но в мига. В Любовта влюбеният търси онова,което той не е,търси другото,
допълването.
              Обичта, за разлика от Любовта, е воля за повторение. Тя не търси
Всичко-то, а Вечното. При Обичта няма недостиг,тя не желае различното,а
подобното,близкото. Обичащият припознава себе си в обичаното същество
и го обиква така,сякаш това същество е част от него. Тъкмо затова смятам,
че Обичта е по-силна от Любовта.Другото предимство на Обичта е, че тя е
вечна. Нещо повече: пред нея не важат и пространствените ограничения.Ако
влюбеният жадува любимата му да е постоянно пред очите му, за обичащият
не е толкова фатално, че обичаната е на хиляди километри от него.
              В известен смисъл Любовта и Обичта са два стадия по пътя към по-
стигане на щастието. Може би единственият начин Любовта да оцелее е да